Патрон

Биографични данни

Кирил Христов Генчев (23. 06. 1875 г., Стара Загора - 7.11.1944г., София). Учи в родния си град, в Самоков, Търново и София. През 1895 е изпратен със стипендия от Военното министерство в Морското училище в Триест, където се запознава с творчеството на класическите и модерните италиански поети Данте, Дж. Леопарди, Дж. Кардучи, Л. Стекети, ДАнунцио. След едногодишен престой се завръща в България. През 1897-98 живее в Неапол и Лайпциг. Учител в Шумен (1900), през 1901 е преместен в София и командирован в библиотеката на Висшето училище (днешния Софийски университет). Заедно с Антон Страшимиров редактира сп. "Наш живот". През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на в. "Военни известия". През 1922 напуска доброволно България и се установява в Лайпциг като ръководител на семинара по български език и литература. Премества се в Прага, където организира свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет (1930). В България се завръща през 1938.

Кирил Христов започва литературната си дейност с преводи от С. Я. Надсон и А. А. Плешчеев. За пръв път публикува свое стихотворение през 1895 в сп. "Дело" (№ 9). Сътрудничи на всички литературни периодични издания. Пише стихове в социален дух, които разкриват влиянието на народническата и соц. литература върху него. Скоро настъпва идеен прелом - Xристов се свързва с кръга "Мисъл" (д-р Кръстев и П. П. Славейков), където адмирират и утвърждават литературния му талант. Кирил Христов е първият български поет, който си позволява да заяви за себе си, да манифестира в лириката си радостта от живота, чувствената наслада на любовта, да й даде право на съществуване в литературата, да възпроизведе природата в нейната подвижност и променливост, пълна с живот, творяща във вечна хармония със себе си. Първичен и непосредствен, Кирил Христов създава поезия, чужда на декадентската умора и изнеженост. Езикът му е предметен, земен, веществен, но почти непригоден за по-сложни психологически изяви. Един от източниците на творчеството му е народната песен, но в нея той не търси етически и философски стойности, а жизнерадост, красота и здраве. В епическите жанрове лирикът Xристов няма особени успехи, макар че "Русалка" и "Гюргя" са сред най-хубавите балади в българската литература - в тях той се издига над лиричния си субективизъм и стига до сливане с народностната етична представа. През 90-те г. Xристов се вписва в настроенията на обществото, изживяващо последните трепети на патриархалното си съзнание, и става изразител на една обществена необходимост, но по-късно изостава от развитието на националната литература. През Балканската война възпява военната доблест на народа, но в екзалтираните си стихове невинаги отличава истинския патриотизъм от шовинизма; в българската литературна история Кирил Христов оставя име и на тръбач на българския шовинизъм, независимо че в част от стиховете му се долавят и страданията на човека, изтръгнат насилствено от градивния си труд. Упрекван в липса на идеали, Xристов се насочва към сатиричната поезия, която вътрешно не му е присъща ("Полковник Джамбазов", "Орала мухата на вола на рогата"). Връща се към миналото, опитва се да реши големите национални и културни проблеми на българина - епопеята "Чеда на Балкана". Краят на I световна война носи на Xристов разочарования и покруса. Творбите му от този период (поезия, романите "Тъмни зори" и "Мечтатели") са бедни откъм художествено значими идеи, докато пътеписите и мемоарите му имат неоспоримо значение. Превежда драмата "Сирано дьо Бержерак" от Е. Ростан, стихотворения от М. Ю. Лермонтов, А. С. Пушкин, Я. П. Полонски, А. Негри, Л. Кастелано, Я. Връхлицки, П. Безруч, И. Хора и др.

Литературна дейност

През 1894 г. се появяват първите му печатни произведения. Печата в сп. "Дело" №9 1895 г. По-късно се свързва с кръга "Мисъл", в лицето на д-р Кръстев и П. П. Славейков, което спомага за израстването му като творец. Сътрудничи с всички литературни периодични издания. През 1896 г. излиза първата му стихосбирка “Песни и въздишки”, която има шумен успех. Завършва гимназия в София. Започнал пътя си в литературата с преводи от Надсон и Плешчеев, Христов продължава да превежда Едмон Ростан, М. Ю. Лермонтов, А. С. Пушкин, А. Негри, Л. Кастелано, Я. Връхлицки и др. През 1897 г. придружава Пенчо Славейков в Лайпциг, същата година излиза втората му стихосбирка “Трепети”. Излиза третата му стихосбирка “Вечни сенки”. През 1901 г. излиза четвърта поетична книга “На кръстопътът”. Шумният успех на двете му лирически книги му спечелва покровителството на Иван Вазови на пр. Иван Шишманов тогавашен министър на народното просвещение и с техните протекции е назначен за библиотекар, отначало в Университетската , а по-късно в Софийската народна библиотека. През 1903 г. излиза стихосбирката “Избрани произведения” с предговор от Иван Вазов, който го провъзгласява за най-талантливия млад поет. По това време Кирил Христов вече е популярен автор, един от строителите на модерната българска литература, с шумна слава, с признание за класик от литературната критика. Той е първият голям поет след Вазов. Въвежда интимната лирика и една разкрепостена личност, изпълнена с жизненост, чиято природата образува едно цяло с душата. През 1906 г. е командирован в Германия, където попада под влиянието на немския модернизъм. На следващата година при Университетската криза, причинена от студентска обструкция против княз Фердинанд е назначен за доцент по българска и италианска литератури в Софийския университет. Командирован е на специализация в Париж, но след връщането на старите професори в университета е принуден да приеме мястото на прогимназиален учител. През тези години излизат “Самодивска китка” - сборник лирически откъси, написани в духа на народната песен, цикъла “Леонардо да Винчи”, стихосбирките “Химни на зората”, “Слънчогледи”. Най-интензивният му творчески период е 1912 - 1918 г. с излизането на стихосбирките “Къмъ Цариградъ”, На ножъ”, “Победни песни”; драмите “Боянъ Магесникъ”, “Ръченица”, “Охридска девойка”; сборника военни разкази “Огненъ път”, сборника статии “Бурни години”. Заради приповдигнатия патриотизъм Кирил Христов, който подписва някои от творбите си Кирил Татаробългарски е обвинен в шовинизъм и си спечелва много неприятели.

В периода 1919 - 1921 г. излизат томът “Разкази”, романът “Тъмни зори”, “Празникъ въ пламъци” (драматични поеми). През 1923 г. се установява в Лайпциг, по-късно в Йена. През 1929 г. се заселва в Прага, където наред с литературните си занимания чете лекции в Карловия университет. През октомври 1929 г. излиза най-патриотичната му творба “От нация към раса” (“Училищенъ прегледъ, бр.8, октомврий 1929). Назначен е за учител в Първа мъжка гимназия и прекомандирован в чужбина. В периода 1928 - 1930 г. работи върху голямата си поема-епос в три части - “Чеда на Балкана”, придружена от авторов коментар “Предисторията на Чеда на Балкана”. През 1937 - 1938 г. излизат стихосбирката “Вълноломъ”; драмата “Откривател” - първата българска научно -фантастична драма за млад български учен, открил тайнствени „сини лъчи". След завръщането му в България излизат драмата “Майсторъ и дяволъ”, студията “Какъвъ е българинътъ”, сборник стихове и разкази “Простори”, стихосбирките “Игра надъ бездни” и “Последни пожари”, голямата му мемоарна книга “Затрупана София”. До последните си дни работи над спомените “Време и съвременници” - уникален документ за литературните и обществени нрави в България.

Известен е сред съвременниците си като автор на множество епиграми.